ОКА̀ЧВАМ

ОКА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; окача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Закрепвам нещо, обикн. за единия, горния му край, така, че да виси; закачам1, закачвам1. От няколко дена носех в джоба си малко, пиринчено звънче, от тия, които окачват по конските хамути. Ем. Станев, ЯГ, 45. Изважда сетне от ковчега бели пешкири с шарени просфорчета по края и с везани китчици, та ги окачва на дървените куки. Т. Влайков, Пр I, 11. Сега гостът окачва шапката си на една закачалка с огледало.. и влиза в един квадратен вестибюл със зелени стени. Св. Минков, РТК, 93. Войводови сестри / хримис конци сучат, / та рифце нашиват, / войводу го дават, / на Пенка окачват, / на Пенкина гушка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 34. Бързо разклучи портите, / прехвана му врана коня, / окачи му зоб пшеница. СбНУ I, 15. Обр. И колко пъти аз / преставах, — пак подкачвах. / Аз лирата окачвах / и снимах пак завчас, / във звуци да предавам / народния трептеж. Ив. Вазов, Съч. V, 166-167.

2. Залавям нещо, обикн. с кука към друг предмет; закачам1, закачвам1, прикачвам. За да се смали търканието на подпорката, окачват колебката така, каквото и да опира остро от нож.. на две успоредни равнини от агата. Н. Геров, ИФ, 103. Тази машина работела с пара и имала казан, чаркове, деветнадесят толумби и тридесят и девет резета, които били окачали орудията едно с друго. Д, 1866, бр. 129, 2. Наденал си рако сини беневреци, / .. / па оседлал рако

коня разседница, / гем му е окачил сламка ръженица. СбНУ ХХХIХ, 299.

3. Поставям, прикрепвям нещо да стои неподвижно към друг предмет, тяло и под.; закачам1, закачвам1, слагам. Дирекциите уволняваха група след група и на железните врати окачваха неумолимия надпис "Работа нямаме". Д. Добревски, БКН, 98. Ходеше окичен с десетки ордени, нарочно изковани за него от весели пиячи, които му устройваха шеговити юбилеи и му окачваха ордените. А. Каралийчев, С, 231. Нейният [на Дочка] смях стигна до Нейка, който вече беше закърпил каиша и се мъчеше да го окачи на колелото на вършачката. К. Петканов, МЗК, 79. Срещу тоя празник [Гергьовден] по някои места хората окачват по външните си врата във вид на венец един гребач. БР, 1931, кн. 6, 206. Обр. Прякорът му [Джуруляка] окачиха още на младини долнокрайненските моми заради големия му като морков нос. К. Кръстев, К, 127.

4. Диал. Качвам (във 2 знач.). Станка Стоена думаше: / .. / окачи мене в колата, / че ма заведи, заведи, / на голям пазар панаир. Нар. пес., СбВСт, 454. Стоян невеста дофана, / та я на коня окачи, / па стегна коня Дореян. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 17.

5. Диал. Възкачвам (във 2 знач.). Стоян се люто разсърди, / окачи конче ранено / и си Русанка настигна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 220. окачвам се, окача се страд. Избират се рехави гроздове.. почистват се от повредените зърна и се окачват в сухи и проветриви тавански или други подходящи помещения. Л. Петров и др., БНК, 86. Обрезаните нокти и падналите от главата косми се турят в кесии и окачват се по дърветата. Знан., 1875, бр. 24, 367.

ОКАЧВАМ СЕ несв.; окача̀ се св., непрех. Диал. 1. Закачам се, закачвам се. Това, което аз диря, не намирам; а сатирическите теми сами ми се окачват на перото. Ив. Вазов, Съч. Х, 16. — Гроздето си е твоя, ама доставката е наша, обща работа — застъпва го пак мургавият дървар с ватенката. — Ти пък какво си се окачил като репей за брада? Я си натискай парцалите и недей се хили! Н. Хайтов, С, 24. Някъде се надигне къс мъгла като глава, огледа се наоколо, бавно клюмва и се слива в общия поток; друг къс мъгла се залъчва настрана, окачва се о някоя чука, посивее се там миг-два и се стопява. Ил. Волен, РК, 33.

2. Качвам се. Я иди в росно ливаде, / прибери руси биволи, / упрегни кола железни, / на кола да се окача, / че ма на пазар закарай. Нар. пес., СбВСт, 453. — Ало [хало] ле, ало семендра, / .. / я да ма, ало, отпущиш / на могила да се окача, / та песен да си попея. Нар пес., СбВСт, 339.

Окачвам (окачам) / окача воденичен камък на <шията, врата> някому. Разг. Създавам големи неприятности, затруднения някому, обикн. като му възлагам да се грижи за някого. Окачвам (окачам) / окача звънец някому. Разг. Подигр. Изобличавам някого публично, с което го излагам, правя го за смях. Окачвам (окачам) / окача катинара (кофара) на нещо. Разг. Закривам, заключвам, затварям нещо (учреждение, училище, организация и под.). Подигнат с партии, избухнат крамоли и току чуеш, че на еди-кое село с прехвалено, прославено училище окачиле кофаря. Китка V, 1886, кн. 14, 62. Окачвам (окачам) / окача на бесилка<та> (бесило<то>, въжето) някого. и окачвам (окачам) / окача въжето <на врата, шията> някому. Разг.; Окачвам (окачам) / окача вратовръзката някому. Жарг. Обесвам някого. Пребродил бе не един път и два пъти цялата страна.. мъчил бе на огън мнозина, окачвал бе и на бесилката, слагал бе и под секира. Д. Талев, С II, 179. Да пееш пред бесилката, когато окачват въжето на врата ти — каква душевна сила се иска за това! М. Марчевски, П, 138. Опък му ръцете вързали, / ситни синджири на шия / и си Стояна повели, / на бесилка са го повели, / повели и окачили. Нар. пес., СбВСтТ, 828. Окачвам (окачам) / (ще) окача на бесилото някого. Разг. Обикн. в бъд. вр. Приписвам някому действия, които не е извършил; клеветя, оклеветявам някого. Като те слушам какво приказваш, ти на бесилото ще го окачиш. Окачвам (окачам) / окача на гвоздей (гвоздея, клечка<та>, кука<та>, пирона) нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се от нещо. Черковната борба, се казва след това, чисто и просто трябва да се окачи на клечката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Бе кучешки сине.. — ти всяка човещина си окачил на пирона. Ив. Вазов, Съч. Х, 7. Но стигнете ли вече в Атина, / .. / фантазията си разклатена, / вий окачете на пирон. Хр. Смирненски, Съч. II, 130. Окачвам (окачам)/ окача на кутрето си някого. Разг. Силно влияя върху някого, диктувам поведението му. Само министър-председателят размахва черната си грива и не вярва в заговора срещу него и народа... и Врангел, и Военна лига, и царят, всички и окачил на кутрето си и му се струва, че с един удар ще ги размаже с петата си. Н. Каралиева, РП, 69. Окачвам (окачам) / окача рога на някого. Разг. 1. За омъжена жена — изневерявам на съпруга си. 2. За мъж — прелъстявам съпругата на някого. Окачвам се (окачам се) / окача се на врата (шията) на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. 2. За жена — натрапвам се на някого за съпруга. Тя го е подмамила. Мърсувала е с онзи свинар Калинко, оставил я той и сега иска да се окачи на Петровата шия. Няма да я бъде тая, няма! И. Петров, НЛ, 74. Окачвам си (окачам си) / окача си въжето

<на врата, на шията>.Разг. 1. Обесвам се. 2. Сам си поставям големи затруднения, като се поставям в зависимо положение; заробвам се. 3. Заемам се с опасна, рискована работа и с това се излагам на смъртна опасност. Окачвам си (окачам си) / окача си обица <на ухото>. 1. Разг. Вземам си поука от нещо неприятно или от някаква грешка и внимавам да не се повтори. 2. Диал. Обикн. в пов. накл. Диал. Зная, помня, че ще ми бъде отмъстено за нещо. Окачил ме е късия. 1. Ядосан съм и псувам. 2. Пиян съм. Окачило ми се е. Диал. Направило ми е силно впечатление.

Списък на думите по буква