ОКА̀ШЛЯМ

ОКА̀ШЛЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; ока̀шля се, ‑иш се, мин. св. ‑ях се и ‑их се, св., непрех. Разг. Кашлям, изкашлям се, обикн. с цел да се обадя, да скрия смущението си и под. Топал ефенди все пак дълго се окашля (искаше да оправдае промяната в своя глас) и пристъпя от крак на крак. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 493. Илия Николов се окашля, колкото да изтърси смущението в шепата си. С. Северняк, ОНК, 92. Пред вратата на своя дом Табакът глухо се окашля.. и вратата веднага се отвори. Д. Талев, ГЧ, 296. Отдавна забравила отзараншните си ядове, буля Николица се наведе над реда, окашля се и запя. Ст. Марков, ДБ, 131.

Списък на думите по буква