ОКАШЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ШЛЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от окашлям се;изкашляне, кашляне. Лятната вечер за малко умълчаваше селото и тишината, която едва докосваше къщите, се разсипваше от изперпеляването на птиците, от предсутрешното окашляне на ранобуден стопанин. М. Яворски, ХСП, 144. Саната се окашля. Грънчаров го погледна накриво. Не му хареса това окашляне. Беше честолюбив и не обичаше да го прекъсват, когато говори. Ем. Станев, ИК II, 142.