ОКАЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКА̀ЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който буди съжаление, който е за окайване; нещастен, злочест, жалък. След схватката преди малко униформите и лицата им имаха доста окаян вид. Д. Димов, Т, 293. Идва краят на моето окаяно житие. Остава да напиша какво извърших преди да избягам от агарянския плен. Ем. Станев, А, 224. Как би било възможно да започнем нашия народен лист, без да спомняме името на най-народния си мъж българин, който зач‑

на и окончи живота си изключително само за общото добро на окаяното ни отечество България? ДЗ, 1868, бр. 44, 164. Блещението на безбройни разсеяни по синий небосвод звезди дава жално наумявание за окаяний селский живот, който трябваше да опита зли сетнини на премеждията. Ил. Блъсков, ИС, 15. Гладът го тук натири / от родния му край скиталец окаян. Ив. Вазов, Съч. III, 86.