ОКАЯНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКАЯ̀НСТВО ср. Остар. Книж. Окаяност; окаяние. Общият му изглед [на Бързака] — изморен и отпуснат в делник — през празниците се преиначаваше в кръчмата и даваше да ся разбере, че тоя снажен и хубав човек чувствува горко окаянство на денонощните си грижи за запазване местицето в света. А. Страшимиров, А, 632. Несретниците на Тодорова, ако понякога достигат окаянството на една жертва, това не става по чужда вина. Те стават жертва единствено на своите инстинкти. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 246. Които искат да имат живот вечен, сиреч да живеят през вечността не в окаянство, но в блаженство, трябва сърдечно да веруват в Исуса Христа. ИЗ 1877, 394. Има ли някой тука.., който да не ся е ранил за вас и който в разстоянието на всичка тази обсада да не е претеглил беди и окаянства много по-големи от смъртта. П. Р. Славейков, ПИ, 27.