ОКЕАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКЕА̀Н м. 1. Всеки един от четирите големи водни басейна между континентите, по-голям от море. И бурята се разрази в мене; разрази се буря и в океана, и аз с приятеля — Атлантически океан почнах един дует, за какъвто ноти още не са измислени. Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 3, 29. В първите дни на войната много се говори за един крайцер и подвизите му в Индийския океан. Й. Йовков, Разк. III, 114. Не на пус‑
тинни брегове, / а в океана / дано смъртта ме призове — в гърмеж и пяна. К. Христов, Т, 35. Повърхнината на земята състои от големи суши и големи води — моря и океани. П. Р. Славейков, ПЧ, 4. Към китообразните ся отнасят кит, кашелот, тюлен и пр. Те най-повече ся въдят в северний ледовитий океан. Лет. 1871, 14. ● Обр. Защото аз съм още млад и чувствувам, че океанът на живота е още напред. Ив. Вазов, Съч. VI, 176. И виждам ледените талази на житейския океан. Хр. Смирненски, Съч. III, 136.
2. Прен. Обикн. с предлог от (на). Извънредно голямо количество, брой или площ от нещо, изразено от следващото съществително. Защото.. Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Водопади от мастило.. океан от празни думи и над всичко това отгоре — една обикновена кръгла нула. Конференции, конференции и пак конференции! Хр. Смирненски, Съч. III, 177. Народната библиотека в София стана за мене оазисът, откъдето започнах да черпя живата вода на знания и естетически богатства. Когато се изправях пред океана от книжовна мъдрост и красота, занемявах от възторг. Мл. Исаев, Н, 170. Един и същ на битието с урагана, / аз шеметно се нося, дух из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден. П. К. Яворов, Съч. I, 160. Надежди злати летяха около него и от хаоса на злочестините, той ся намираше в океана на доброчестините. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 150. Но в тия пусти места душата ся благодари да влезе в един такъв океан от гори. Д. Попов, СбРС (превод), 63.
3. Остар. Книж. Море. Океан или море се нарича големий куп вода, който обикаля сушите и покрива две трети от земята. С. Бобчев, ПОС (превод), 15. Атил владееше тогази.. всичко над черноморско пространство от Волга и Каспия, даже до Рина река, върху уни, алани.. даже до островите на море Балтийско, което тогава зовали океан. Г. Кръстевич, ИБ, 263. Морското теле е едно любопитно животно, което ся намира в ледовитите океани, близо при сушите. ИЗ 1874-1881, 125.
4. Прен. В съчет.: Въздушен (небесен) океан. Атмосферната обвивка на Земята; небето. Нашата планета е обкръжена от въздушен океан, наричан атмосфера. И. Пандев, ТЙ (превод), 3. Въздушният океан, който се разпростира над нас, е същевременно и щит, пазещ земните форми на живот. Вселена 69, 212. Нейните очертания [на луната] бяха изключително контрастни и ясни, защото между мене и Луната не съществуваше вече въздушният океан, наситен с прах и влага. ВН, 1961, бр. 2967, 4. Облаците се разшаваха и все по-често проблясва‑
ше небесният океан с пъплежа на звездите. К. Кръстев, К, 231. А там, на запад, Рила, / безгласен великан, / глава си потопила / в небесний океан. Ив. Вазов, Съч. II, 12.
◊ Отвъд океана. 1. За европейците — в Америка. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси,.., художници и занаятчии, които не Чикаго, а нуждата за късче хляб ги тласка отвъд океана. Ал. Константинв, БПр 1893, кн. 3, 27. 2. За американците — в Европа. За пръв път Бенко почувствува тъга по всичко оставено отвъд океана, по родното място. Ал. Бабек, МЕ, 82. Световен океан (съкр. океан). Геогр. Водната обвивка на Земята, непрекъснатият слой от солена вода, който заобикаля сушата (континентите) и заема около 71% от повърхността на планетата. Океаните и моретата са свързани помежду си и образуват Световния океан. Геогр. V кл 1965, 33.
— От гр. собств.