ОКЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЀЙ нареч. Разг. Нежел. 1. Много добре, както трябва, правилно. Божичко, какви са били старците някога! Татко, с тия светли коси и очи, със сако закопчано до адамовата ябълка и тесни панталони, е бил просто окей. Сп. Йончев, РБ, 26.

2. Като частица. За изразяване на съгласие, одобрение. — Сега е един и десет. Избери си часовник от първия магазин и го свери с моя. В един и трийсет — тук. — Окей, шефе! — каза радостно момчето и излетя преди баща си. Д. Цончев, П, 172-173.

— Англ. O. K., o kay, okay, вер. от неправилно изписано Oll (All) и Korrect 'всичко е наред, правилно'. — Други форми: о кей, о'кей.