ОКЕЛАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЕЛАВЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; окелавѐя, ‑ѐеш, мин. св. окелавя̀х, прич. мин. св. деят. окелавя̀л, ‑а, ‑о, мн. окелавѐли, св., непрех. Разг. Ставам келяв, заболявам от кел; окелявявам¹. — Не се смей, въпросът за гребените е много сериозен! Добичетата окелавяха, а няма с какво да ги решим. Ст. Даскалов, СЛ, 106. Топела се гората за пасища и ниви,.., кършели я за листе и бръстина, тя одрипавяла, сиромашката, и окелавяла грозно. Н. Хайтов, ПП, 16.

ОКЕЛАВЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; окелавя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Направям някой или нещо да стане келяв, да заболее от кел; окелявявам². окелавявам се, окелавя се страд.

ОКЕЛАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окелавя̀ се св., непрех. Разг. Рядко. Ставам келяв; окелавявам¹.