ОКИСЛИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКИСЛЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Спец. 1. Вещество, елемент, който окислява. Озонът е по-силен окислител от обикновения кислород. Хим. VIII кл, 1965, 9. За окислител най-често служи свободният кислород от въздуха. Хим. VII кл, 1950, 75.

2. Устройство, апаратура, където се извършва окисление. Гордо са изправили корпусите си от фугирна зидария окислителите, където в стоманените цилиндри, под налягане, ще се окисляват материалите за подготвянето на асфалта. Стр, 1958, бр. 51, 2.