ОКИСЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀КИСЪЛ, ‑ът, ‑а, мн. ‑сли, м. и (рядко) ‑та̀, мн. ‑сли, ж. Остар. Хим. Окис. Всичките метали се съединяват с кислород и произведение от това съединение се нарича окисъл. Н. Геров, ИФ, 18. Кога едно тяло ся съедини с кислорода, за да направи една окисъл, то за да наименуваме тая окисъл, даваме прилагателното усечено на общата реч окисъл, последувано от простото тяло. Ч, 1871, бр. 16, 510-511. Естественият магнит, който наричат още магнитен камък, е железен окисъл (съединение на кислород с желязо). И. Гюзелев, РФ, 335. Всичките метали ся съединяват с кислорода и дават тъй наречените окисли (ръждата е наприм. окисъл). И. Гюзелев, РФ, 17.