ОКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЍТВАМ, ‑аш, несв.; окѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да бъде китно, украсявам нещо или някого с цветя, зеленина или други предмети; накитвам. Косите им бяха разчесани и окитени с цвете. Св. Миларов, СЦТ, 172. Повлякоха го.. от масата му и го окитиха със знаковете на новия му чин. Н. Михайловски, ПА (превод), 29. Нека отидем у майка ми, тя ще окити мъртвеца и оттам го земваме и го погребяме. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 3. Навън е студено. Навалял е първият сняг. Къщите и дървесата като че са окитени с кичурите на бели цветове. Ив. Карановски, Разк. I, 65. окитвам се, окитя се страд., възвр. и взаим.