ОКИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЍЦА ж. Умал. от ока; окичка. — Сложи паралията, дай каквото е дал господ и напълни окицата. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 32. — Много пих. — Ами, много: — по окица на главица. Ст. Чилингиров, ХНН, 234. Шаране имаше, нъ.. той се задоволи и с полвина окица дребни мрянки. Китка 3-4, 5. Като лека перушина, / шест окици преброени — / чук извива юначина. П. К. Яворов, Мис, 1900, кн. 1, 3.