ОКЍЧАМ

ОКЍЧАМ, ‑аш, несв. (рядко); окѝча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Окичвам. Ние виждаме създаване на песни, които не ги бива ни за улицата, пустали вътрешно, дрипави външно, но пък окичени с рими, както хотентотките окичат носът, ушите и устата си с халки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 39. Нима с такива спомени човек окича / сърцето си, догде го младини горят? К. Христов, ВС, 92. окичам се, окича се страд, възвр. и взаим.

ОКЍЧАМ СЕ несв. (рядко); окѝча се св., непрех. Окичвам се.

Списък на думите по буква