ОКЛАД —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛА̀Д м. 1. Спец. Норма, размер на разход за храна на войници, в детски градини и др.; разкладка. Окладът във военното училище бил много малък. Храната била слаба, безвкусна, непитателна. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 62. Старите школници, които се хранят по оклада за летци, отдавна са насядали около масите. А. Станоев, П, 44. Таксите в детските градини са високи, а окладът — нисък. ЖД, 1967, кн. 10, 14.

2. Остар. Размер на работна заплата, на редовно парично възнаграждение. Хвърлят им се [на "истинските представители на народа"] от съществующите щатове по няколко дузини длъжности, които се изпоядат от тях и се намалява по няколко процента съществуващият оклад. Бълг., 1902, бр. 517, 1.

— Рус. оклад.