ОКЛЕВЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЕВЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оклеветя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Наговарям клевети срещу някого, злепоставям, опозорявам някого с клевети. Ще ми повярва той, ами ако аз самият съм се излъгал? Ще излезе, че съм оклеветил другаря си. Ем. Манов, ДСР, 146. После още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му. К. Калчев, СТ, 256. Понеже той извърши това вън от канона, от царственото предание на наредбата и заповедта на императора свети Константин Велики, беше оклеветяван и мразен. А. Дончев, СВС, 95. В разговорите помежду си повечето от арестуваните твърдяха, че са оклеветени кой от съд, кой от друг личен враг. Т. Харманджиев, КВ, 499. оклеветя‑

вам се, оклеветя се страд., възвр. и взаим. Обичаха го, защото заяви на капитан Гълъбов, че не бива да се оклеветяват войниците по непроверени данни. П. Илиев, ЛВ, 113.