ОКЛЕЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЀЩВАМ, ‑аш, несв.; оклѐщя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Само в съчет.: Оклещвам / оклещя зъби. 1. Ухилвам се, озъбвам се. 2. Прен. Умирам; озъбвам се. Па фане госто, та тепа, та тепа, та живи кости не остави у него. После дръпне попадията, та гази, та тепа, та бие, додека не оклещила заби. Нар. прик., СбНУ, XLV, 388.

ОКЛЀЩВАМ СЕ несв.; оклѐщя се, св., непрех. Диал. 1. Ухилвам се, озъбвам се. Оклещил се срещу мене. БД I, 258.

2. Прен. Умирам; озъбвам се.