ОКЛО̀П

ОКЛО̀П м. Остар. 1. Броня, ризница, доспехи. Все мислел, че е обиколен от неприятели, които желаят неговата смърт. Заради това той всегда носил на себе оклоп (броня). Г. Йошев, КВИ (превод), 277. А бързоконци са били обуръжени с дълги копия, със сребърни и позлатени щитове, бръни — оклопи! Г. С. Раковски, П I, 133.

2. Част от дръжката на сабя или друго подобно оръжие, която покрива и предпазва ръката. И изтегли Гино остра сабя, / и със Марко силен бой зафащат. / Огин светка от близница твърда, / отрошиа сабли до оклопе. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 3.

Списък на думите по буква