ОКЛО̀ПНИК

ОКЛО̀ПНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Войник, въоръжен, снаряжен с доспехи. Той със своето малко и леко войнство и с няколко души още немци от оклопниците на Ивана Коцияна излязва из града. П. Р. Славейков, СбНУ II, 317. От войската до священството ся протакаше низ (синджир) от всяка страна чиновници, който ги спояваше в едно, така щото преторянскийят префект във връхлестия калпак и оклопника беше допълнение на попа в одеждите и калимавката. Б. Димитров, Я I (превод), 34. Чуете ли шест иляди оклопника! / Който у вас бял Мехмет, / бял Мехмет със бял мустак? / Да излезне битка да правиме. Нар. пес., СбНУ IV, 272.

Списък на думите по буква