ОКЛО̀ПНИЦА ж. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Сабя оклопница. Сабя с оклоп (във 2 знач.). И Марку се сръце разиграло, / че е пошел без оружие бойно. /..,/ та сагледа Марко добар юнак, / та сагледа сабля оклопница, / па си зима сабля оклопница. Нар. пес., СбНУ XLIV, 32.