ОКЛОЦАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛО̀ЦАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Оръфан, очукан, нащърбен. Подир малко той пак влезе, та ми донесе и вода в един оклоцан пръстен съд. П. Р. Славейков, БП I, ..... Тамо е малката гробница, дето старите обитатели на този манастир си почиваха спокойно под каменния кръст, оклоцан и лишен от своя Христа. Ч, 1875, бр. 4, 190. Стига толкоз безредици, безчинство, — / ред от сега и народно единство. / Труп разсечен и оклоцан не сме ли? / Не тряба ли пак да станем ний цели? П. Р. Славейков, С, 5.