ОКЛЮ̀МАЛ

ОКЛЮ̀МАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от оклюмам като прил. 1. Който е отпуснат, приведен, клюмнал поради липса на бодрост, свежест. Из побелелите бразди

са пръснати само зеленочерни тиквени цвекла, оклюмали корени от пипер. В. Андреев, ПР, 101. В тишината сред оклюмалите класове той изглеждаше като всред болница. Ст. Даскалов, ЕС, 138. Вятърът беше утихнал, двете прашни улични дървета насреща стояха неподвижни и оклюмали като обречени. Ем. Манов, ДСР, 393.

2. За човек — който се е отпуснал, изгубил е бодрост и кураж, изпаднал е в лошо настроение; оклюман, умърлушен, посърнал, унил. — Изглеждаш ми много оклюмал. Какво те мъчи? Ем. Станев, ПЕГ, 89. Най-ранобудните [работници] вървяха на групи към обектите и нещо си шушукаха оклюмали. Бл. Димитрова, ПКС, 382. — Извинявай, братко. И в началото ми се видя малко изпаднал, оклюмал такъв, но откъде да предположа, че си вдовец. Й. Попов, СЛ, 145.

3. Който е присъщ на такъв човек, характерен е за човек в такова състояние. Имаш много оклюмал вид, бавни са ти реакциите. Й. Попов, БНО, 119. — Още ли няма резултат? — Тъй вярно, съвсем няма, сър! — докладва с оклюмал вид полковникът. П. Незнакомов, СП, 209.

Списък на думите по буква