ОКЛЮЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКЛЮ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; оклю̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Заключвам (обикн. много неща или с много ключове). Тогава Зълболярин скочил от миндера, махнал на стражата.. Селяните отстъпили назад, а те двамата грабнали по един катинар, после още по един и оключили кладенеца с девет катинара. Н. Каралиева, ЗБ, 6. Пътека стръмна пуща се насам: / отдясно и отляво свети вада. / Оключена, безмълвна като храм / во дъното белее странна сграда. К. Христов, С 19.., 150. оключвам се, оключа се страд., възвр. и взаим. Мъж снажен тепърва да ходи се учи. / Додея стар воину бой. / А мъдрий на девет се ключа оключи / со шемета, с уплаха свой. К. Христов, ПП II, 33.