О̀КНА

О̀КНА. Вж. оквам.

О̀КНА

О̀КНА ж. Остар. и диал. 1. Солна мина. Влахът го заплашват с окната, дето за престъпление изпращат виноватите да копаят сол. Ил. Блъсков, СК, 13. Места, дето добиват самородната сол, наричат ги окни. Д. Мутев, ЕИ, 127. С тая [електрическата] светлина са фотографирват подземни тъмни местности, т.е. долове за каменни въглища, окни, катакомби и др. Лет., 1876, 93.

2. Прен. Затвор. Тръгнал от такава гледна точка, Ботев храбро се впусна в една деятелност, която без спасителния гръмоотвод — походът за Козлодуй, щеше да го заведе в окната. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 56. Полицията, споразумена със съдебните власти, реши да тури някои от тях в окната, а някои да изпъди навън из границите на държавата. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 116.

— Рум. ocna.

Списък на думите по буква