ОКНО —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀КНО̀, мн. о̀кна̀, ср. Остар. и диал. 1. Прозорец, отвор на стая, помещение. Този разговор го чу внимателно, като слушаше от окното на стаята, що беше над главите на злодейците. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 121. Струва ти ся, че сънуваш, когато гледаш през големите околчести окна, които лежат наместо прозорци. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 189. Тука като чи беше сичко изомряло и сами стари твърдини.. бяха с дълбок сан покрити, понеже ни едно окно не беше осветлено. БДн, 1857, бр. 8, 32. Едно малко окно изпускаше виделинка из двора въз голите стени на килията. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 106. В онова подземие, дето мислеше, че ще намери тъмнина и влажност и скудност от въздух, намерваше напротив богатство, изобилие, въздух, който влязваше чрез тайни окна и обикаляше това подземно жилище. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 147. Аз волните си дни не можех да забравя, / там в дупката заврян, с катили наедно, / където светлинка през мъничко едно / окно се вмъкваше. П. П. Славейков, КП ч. III, 95.

2. Дупка, отвор, през който се влиза в солна мина (Н. Геров, РБЯ III). // Солна мина (Ст. Илчев и др., РРОДД).

3. Улей или колело, камък на воденица или тепавица. По рекицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 320-321. Щом си отишъл на воденицата, а особено на такава, каквато беше Геранската, с десет окна, ако ти се случи да мелиш ноще.., то адската музика поне два-три дена ще ти се изчува в глава‑

та. Ц. Гинчев, ГК, 101. Мало вода що пущила, / завъртиле девет окна, / девет окна воденици, а десето валяици. Нар. пес., СбБрМ, 365.

4. Врата, отвор на голяма бъчва (Н. Геров, РБЯ).

5. Свод на мост. Мост с шест окна. Къпахме се под окната. Н. Геров, РБЯ III, 348.

6. Отделение, част от хамбар. Момата знаяла оти имало вампири, за то съ скрила у адно окно от амбарот су брашното. Нар. прик., СбНУ III, 149.