ОКОВА̀ВАМ

ОКОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; окова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Поставям някого в окови. На краката му сякаш бяха окачени топузи и вериги, с каквито оковаваха избягалите роби и конекрадците. А. Гуляшки, ЗВ, 20. Ръжда се лепеше по тежките вериги, с които оковаваха шиите и ръцете на борците за свобода. Е. Йончева, ЗГ, 93. Турците запечатали нашия хан в Неврокоп, а татка оковали във вериги и откарали в Серес. А. Страшимиров, А, 164. А това / вериги! Кой ли и защо, / кога ли ме е оковал? П. К. Яворов, Съч. I, 51.

2. Прен. Лишавам някого или нещо от свобода, от естественото му свободно движение, действие, проява. Недъгът, който го осъждаше да стои неподвижен, който оковаваше езика му, не бе затрогнал ума му. Най-висшите способности бяха останали непокътнати. К. Величков, Събр. съч. VIII, 70. Сто реки ти в бетон окова, / та да има вода на земята. Мл. Исаев, ЯД, 33. Запря [цар Мраз] пътища и друми, / окова реките волни. Елин Пелин, ПБ, 105. // С усилие, със силата на волята си спирам, предотвратявам проявата на нещо (чувство, вътрешно усещане и под.). Тя бързаше да избяга, да се усамоти, мъчеше се да окове тези нечисти, както ги наричаше в себе си, пориви с понятията за почтеност и добро поведение. Ем. Манов, ДСР, 261-262.

3. Остар. и диал. С коване покривам, обикн. с метал, повърхността на нещо, забивам в нещо гвоздеи и под. за укрепване, подсилване или за украса; обковавам. Дебелата окована с желязо порта с трясък се отваря пред тебе и ти влазяш в манастирския двор. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 59. Тя излезе иззад дървото,.., спря се пред кривата врата, окована с черни гвоздеи, и посегна да почука. П. Стъпов, ЧОТ, 89. Пълчищата на цар Крума настъпваха към чуждия град. Те носеха дълги копия от дряново дърво, оковани с тежки медни пръстени. Н. Райнов, ВДБ, 49. На кръста му от страни висяха две черни паласки, оковани с дребни калаени пулове. Ц. Гинчев, ГК, 286. Повикал е латини — златари / наръчал им, та му оковали / царска глава, цар Никифора. П. Р. Славейков, СП, 29. Овен има четророга: / .. / Рогове му оковала, / ноги му е позлатила. Нар. пес., СбНУ V, 67. оковавам се, окова се страд.

Списък на думите по буква