ОКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който се отнася до окови. Летете, ехтете, песни македонски, / печални кат песни на
бряг вавилонски, / сдружени с въздишки и с оковен звън. Ив. Вазов, Съч. I, 191.