ОКО̀ВИ

ОКО̀ВИ мн., ед (рядко) око̀ва ж. 1. Приспособление от свързани с верига железни гривни, които се поставят на ръцете и краката на затворници, роби и под.; вериги, белезници. Те снели от Сократа оковите и му объевили, че в този ден той бил длъжен да умре. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 202. Вие го съдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Ив. Вазов, Съч. ХII, 112. Мисълта за оковата ми се натрапва. Ако не са тези железни халки на крака ми, работата е лесна. Кр. Белев, РСК, 7. Обр. За сетен път / простираме ръце в окови / към нашият изгубен рай. П. К. Яворов, Съч. I, 61. Моите песни кой ще разбира? / Те не услаждат клети робове. / Ох, не, не мога весел да свира / тамо, където дрънчат окови. Ив. Вазов, Съч. I, 16.

2. Прен. Това, което ограничава свободната изява, което лишава някого или нещо от свободни движения, действия, прояви. Това бе една упорита борба за спечелването и опазването на българина: неговото изтръгване от византийските примки на духа, от оковите на турската робия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. Тия великани дървета не спират растежа си, а се издигат все по-нагоре, като някакви антихристи, които се бунтуват срещу земните си окови... Св. Минков, ДА, 83. Партиите бяха разтурени, но човешката мисъл не можеше да бъде стегната в окови. Кр. Григоров, Р, 118. Поточето играе и бърбочи, / .. / То пее, весели се и празнува, / че ледните окови разломи. Ив. Вазов, Съч. I, 65. Обр. Мълчи народа! / Глухо и страшно гърмат окови, / не чуй са от тях глас за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11.

Списък на думите по буква