ОКО̀ЗВАМ

ОКО̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; око̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. За коза — раждам малко; окозвам се. Рядко ще се случи да се връща вечер към козарника, без да носи току-що окозено яре, завито в дрехата. Й. Радичков, СР, 7. Козата е окозила две козлета.

ОКО̀ЗВАМ СЕ несв.; око̀зя се св., непрех. 1. За коза — раждам малко. Може би той вижда нашия прозорец? Или чува звънчето на козата, която спи долу в обора при воловете и чака да се окози? К. Калчев, ПИЖ, 10.

2. За яре, козле — раждам се. Яренцата току-що са се окозили.

Списък на думите по буква