ОКОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от окозя като прил. Диал. За човек — буден, хитър, наперен. Хубава попадия е тя. Една наперена, окозена, дето казват. Кр. Григоров, Р, 231. А на Пенча сичко е волно: тогова ще срещне, ще му са подиграе, оногова ще подтикне и напсува,.. Хеле да са покаже някой окозен и да са поозъби, ако иска да си иде бит и пребит. Ил. Блъсков, ПБ, 25-26. — Какво правят дъртите, туй ще правим и ние, рече едно по-окозено момче. Ц. Гинчев, ГК, 70.