ОКОКОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОКО̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Ококорен; ококорчен. Той не веруише на очите свои, оти гледаат пълн казан со алтъни. Се наведе и зеде два-три и ги пулеше со ококотени очи. СбНУ ХIХ, 49.