ОКО̀ЛИЩЕ

ОКО̀ЛИЩЕ ср. Остар. и диал. Място, отвор или приспособление с кръгла форма; кръг. Излезе на открито поле, където беше житото на Бачовица. Цялото бе полегнало от бурята и дъжда. Имаше едно малко околище, смачкано, смърсено. Кр. Григоров, ПЧ, 118. На постройката той беше сам. Отдолу беше сват му,.. , който му подаваше с една кофа кал и му изнасяше кирпичи. Сега Митко току-що беше сипал вода в едно околище пръст и размесваше пръстта с водата. М. Ягодов, ГП, 374.

Списък на думите по буква