ОКОЛНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ЛНИНА ж. Остар. Околност, окрайнина, район. Те щели да нахлуят в града и го обявят с цялата му околнина за част от турската империя. Ст. Чилингиров, ПЖ, 169. Нийде се не чуеше петел да пее отдалече: ни в града, ни в разорените околнини. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. Видин с околнините му дал Страшимиру,.., а пък Шишману дал Тръново и София с околнините им. ВИ, 124.