ОКОЛОВРЪСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОЛОВРЪ̀СТ¹ и (съкр.) околвръ̀ст нареч. и предл. I. Нареч. От всички страни; наоколо. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Ем. Станев, ЯГ, 65. Те приближиха пирамидата, обходиха я околовръст, разгледаха — нямаше никого. Г. Райчев, Избр. съч. II, 70. Стефка бе навела на рамо глава — няма и глуха за всичко околовръст. А. Страшимиров, Съч. I, 354. Извика майстори и им заповяда да дигнат в средата на тоя кръг една градинска беседка — с колонки и керемиден покрив, а вътре да сковат тежка дъбова маса с пейки околовръст. А. Гуляшки, ЗР, 37-38. Мирише ми на влажна пръст, / къде погледна околвръст — / дълбоко диша умълчано / полето цяло разорано. Н. Ракитин, ППВ, 23.

II. Предл. Остар. Около, покрай. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него — полица. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Василий заповяда да се изкопае ров околовръст лагера и още през нощта почна да построява походния ред на войската си. А. Дончев, СВС, 781. Генералът разгледал укрепленията околовръст града. П. Мирчев, К, 31.

ОКОЛОВРЪ̀СТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. и (рядко) околовръ̀ст, мн. няма, м. Остар. Обиколка, окръжност, периметър. Околовръстта на земята е 40 милиона метра. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 26. Нали ще разбере ученикът и примерът от околовръстът на земята? А. Дювернуа, СБЯ, 1478.