ОКОЛООЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОЛОО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който се намира, разположен е около очите. Оперението на старите мъжки косове е черно като въглен, а човката

им и околоочната кожа са с ярко жълт цвят. Вл. Помаков, ПДП (превод), 53. Косът беше не с червена,.., а с кехлибареножълта човка, а жълтият околоочен кръг му придаваше някаква мекота и доброта. Н. Хайтов, ПГ, 100-102.