ОКОЛОПО̀ЛЮСЕН

ОКОЛОПО̀ЛЮСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Книж. Който е разположен, намира се около някой от полюсите на Земята или на друга планета; околополярен. Като се измери скоростта на топенето на шапките и като се има пред вид количеството топлина, която получава тогава околополюсната област на Марс, може да се изчисли, че тяхната дебелина не превишава няколко сантиметра. Н. Николов и др., СС, 56. Според тези учени за резервоари са служели околополюсните ледове (наречени "полярни шапки"), които се топят през лятото. НТМ, 1967, 22, 33.

2. Астрон. За небесно светило, звезда — който в денонощния си път не пресича хоризонта на мястото на наблюдателя, не изгрява и не залязва. Кажи ми сега ние, които живеем в северното полукълбо на Земята, виждаме ли тия южни светила. — Не, професоре, ние не ги виждаме, както и те там, на южното полукълбо не виждат нашите околополюсни светила. Г. Томалевски, АН, 41.

Списък на думите по буква