ОКОМПЛЕКТУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОМПЛЕКТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окомплектувам и от окомплектувам се. Окръжните търговски предприятия също не били уведомили, че няма оригинални части за окомплектуване. ВН, 1960, бр. 2704, 2.