ОКОНЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКОНЀЧНОСТ
ОКОНЀЧНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑ти, ж. Остар. Книж. Крайник. В Африка живеят три негърски племена,.., у които вънкашните форми и оконечности са организовани така, както и у най-хубавите европейски народи. Знан., 1875, бр. 1, 5.