ОКОПВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОПВА̀ЧКА ж. Спец. Селскостопанска машина, оръдие за окопаване на почвата. Тракторните плугове бяха обръщали издълбоко земята, хвърляни бяха торове, минавали бяха окопвачки. Н. Тихолов, ДКД, 53. С машини, конски окопвачки и на ръка царевицата бе окопана. РД, 1961, бр. 318, 3. Загърлянето да става с конска окопвачка или мотика на най-малко две трети от растенията. РД, 1960, бр. 118, 3.