ОКОПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКОПЍТЕН. Прич. мин. страд. от окопитя като прил. Остар. Който се е въздигнал в духовно или материално отношение; събуден. Сичките наши по-окопитени съотечественици са преследват от гърци и турци. НБ, 1876, бр. 37, 91. Мнозина от нашите по-окопитени съотечественици подканят .. да помещаваме в "Училището" по нещо за поправление на нашите народни училища. У, 1871, бр. 1, 322. Гигиената е занимавала по-окопитените хора йоще в старо време. Ступ., 1871, бр. 5, 35.