ОКОПЍЩАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от окопищам и от окопищам се; окопитване. Повечето пъти човек, като чете, просто и мрътвешки попива и прибира чужди мисли, а докле чете, мозъкът му или твърде слабо ся намеша в работата или и никак не ся окопища. Й. Груев, СП (превод), 251.