ОКОПЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКО̀ПЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от окоп. Като нямаше какво да правят, бойците бързо копаеха окопчета, скриваха се все по-дълбоко и по-дълбоко в калната земя. П. Вежинов, ЗЧР, 222. Пазачите направиха малки окопчета, от които можеха да стрелят. Д. Димов, Т, 275. Колибите бяха покрити отвън с клони и папрат,.. Около тях бе изкопано отводнително окопче, което се оказа невероятно нужно през цялото време на лагеруването ни в "Радина река"! М. Гръбчева, ВИН, 298.