ОКОСМЯ̀ВАНЕ

ОКОСМЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от окосмявам и от окосмявам се.

2. Покривка от косми по тялото на човек, животно или растение. На третата седмица от развитието се появяват зачатъци на хриле, по-късно — опашка, окосмяване, хрущялен скелет и др., които впоследствие изчезват. Анат. VIII кл, 166-167. Острата лъчева болест трае от няколко седмици до една година и най-често оставя трайни последици: полови разстройства, увреждания на кожата и окосмяването. ЛФ, 1958, бр. 2, 4.

Списък на думите по буква