ОКРА̀ДВАМ

ОКРА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; окрада̀, ‑ѐш, мин. св. окра̀дох, прич. мин. св. деят. окра̀л и (диал.) окра̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. окра̀днат и окра̀м, окрадѐш, мин. св. окра̀дох, св., прех. 1. Разг. Взимам незаконно, присвоявам много неща или всичко от някого или от някъде нещо; изпообирам2. Казва, че Васил я бил окрал. Какво ѝ е взел Васил, я да каже? Васил ѝ запази имота. Й. Йовков, АМГ, 216. Ти не постъпи като повечето експерти, които окрадоха фирмите си, вземаха двойни комисиони и натрупаха капитал. Д. Димов, Т, 645. — Да не искате да кажете, че ще разрушим фабриката? — Или ще окрадем складовете? П. Спасов, ХлХ, 118-119. Да нямаше кой да тя пази и брани от лоши хора, тии можеше да тя оберат, да тя окрадат. Й. Груев, Лет., 1873, 187. Аз не мога да се реша да окрам, като разбойник, покровителя си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 54.

2. Диал. Открадвам (в 1 знач.). — Защо не спиш, Димо пехливан? За жълтиците, дето ти натежа пояса, от тях ли се плашиш — някой да не ти го окраде? Г. Манов, КД, 86. Който нещо окрадне, скоро го уловляват. Хр. Павлович, А, 81. Стопанката не знаела, що ще стане с детето ѝ. Мъжът ѝ окрадва детето. Христом. КМ II, 186.

3. Диал. Обичай в миналото у нас момък да вземе от главата на мома (без да я пита) китката като знак, че я обича и има сериозни намерения. Постой, почакай Тодоро; /

не съм те в очи видяло, / не сме си дума думали, / не съм ти китка окрало. К. Христов, СК, 74.

окрадвам се, окрада се, окрадна се, окрам се страд.

Списък на думите по буква