ОКРАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. Спец. Който обхваща, заобикаля, обгражда нещо, разположен е около, по периферията на нещо. Според положението си моретата се разделят на окрайни и средиземни. Окрайните морета обикновено заемат периферните части на континентите. Р. Христов и др., Г, 18. Самата магмена скала се превръща в гранитогнайс или даже наподобява гнайс — нарича се окраен гнайс. Г. Георгиев, П, 147.