ОКРАСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРА̀СКА ж. 1. Цвят, багра, оцветеност (на птица, животно, растение и под.). Северната яребица има окраската на тундрата и е много трудно да бъде забелязана. Й. Радичков, НД, 134. Всичко добиваше нова, ярка окраска. По-жълти ставаха ожънатите стърнища. П. Спасов, ХлХ, 66. Прозорците на високите здания придобиваха виолетовосини окраски, сякаш бяха цветовете на някакви пълзящи растения. Ал. Бабек, МЕ, 139. За много животни е характерна окраска, която наподобява цвета на околната среда, наречена покровителствена (защитна) окраска. Биол. IХ кл, 1981, 19.

2. Прен. Отсянка в смисъла, характера на нещо, допълнителна характеристика на нещо. Безгрижието.. дава друга окраска на неволите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. По-младите,.., които дадоха и дават нова окраска на българския живот и литература, те са живи и за тях не мога да пиша спомени. К. Константинов, ППГ, 185. Беше човек, който за всичко подпитва, но не досаждаше. Такива хора внасят допълнителна окраска в света. Й. Радичков, СР, 116. Литературното образование .. не е останало без влияние в неговите комедии. То му помогнало да им даде известна литературна окраска. К. Величков, ПССъч. VIII, 134.

— Рус. окраска. — В-к България, 21. III. 1902.