ОКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРИВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; окривѐя, ‑ѐеш, мин. св. окривя̀х, прич. мин. св. деят. окривя̀л, ‑а, ‑о, мн. окривѐли, св., непрех. Диал. 1. Ставам крив, изкривен; изкривявам се, окуцявам.
2. Ставам крив, виновен, неприятен някому; докривявам.
ОКРИВЯ̀ВА МИ несв.; окривѐе ми св., непрех. Става ми криво, мъчно, неприятно; докривява ми. Слави Попов седеше, съвсем отмалял и унил по лице. Той пушеше цигара след цигара, макар да му беше окривяло всичко. А. Страшимиров, Съч. I, 207.
ОКРИВЯ̀ВАМ2, ‑аш и окрѝвям, ‑яш, несв.; окривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Обвинявам, набеждавам. — Ах, Бойчо, някой те предаде! — .. — Не зная, не смея да окривявам българин. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 67. — Какъв си ти мъж, когато позволяваш на жена си да прави с тебе щото тя и да поиска? Да ти кажа право, аз не окривявам толкова нея, колкото окривявам тебе. Л. Каравелов, Съч. IV, 222-223. Левски уведомява и самия Каравелов за недоволството срещу него: "Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи". Ив. Унджиев, ВЛ, 265. Набедиха го, че уж подкопавал основите на нравствеността и на вярата, окривиха го, че уж не почитал учението на припознати дотогава учени. Й. Груев, СП (превод), 94. Вас набедили, нас окривили. П. Р. Славейков, БП I, 64. окривявам се, окривя се страд. и възвр.