ОКРО̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; окроя̀, ‑оѝш, мин. св. окроѝх, св., прех. Диал. Орязвам; окроявам. Отива на лозе, окройва три ло‑
зи. Н. Геров, РБЯ III, 354. окройвам се, окроя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.