ОКРО̀ПА ж. Остар. и диал. Окроп2. По пет и половина часа се завърнахме при банята,.., и с голямо наслаждение се окъпахме,.., в бистрата ѝ, като сълза вода,.. Три буйни чучура ручат в чистата окропа и ти се не иска да излезеш. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 62.