ОКРУПНЀН

ОКРУПНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от окрупня като прил. Книж. Който е с увеличен размер, обем, обхват, състав; уедрен, уголемен. Той предложи идеята за преминаване към окрупнени партизански единици с по-решителни бойни действия. П. Илиев, ЛВ, 148. Словото на сцената трябва да носи ярко, сгъстено, окрупнено действие, трябва да бъде могъщ възбудител на образи. Т, 1954, кн. 5, 23.

Списък на думите по буква