ОКРУПНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОКРУПНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от окрупня като прил. Книж. Който е с увеличен размер, обем, обхват, състав; уедрен, уголемен. Той предложи идеята за преминаване към окрупнени партизански единици с по-решителни бойни действия. П. Илиев, ЛВ, 148. Словото на сцената трябва да носи ярко, сгъстено, окрупнено действие, трябва да бъде могъщ възбудител на образи. Т, 1954, кн. 5, 23.