ОКРУПНЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОКРУПНЀНОСТ, ‑тта̀, ж. Книж. Отвл. същ. от окрупнен; уедреност, уголеменост. И наистина много неща сближават драматичното творчество на двамата писатели [Вазов и К. Зидаров]. Преди всичко това е мащабността на проблемите, монументалността на конфликтите и окрупнеността на образите. ВН, 1962, бр. 3280, 4.